Все такъв ще си останеш
строг, в облог с потайността,
на чувствата запор поставил,
а толкова копнеещ нежността.

Душата ти крещи за ласки
жадна и готова да твори
най-силната любов и страсти,
в който сам ще изгориш.

Дали защото се страхуваш,
че подобаващото няма да получиш,
че истинска любов не съществува
или в страдания ще я научиш...

А те са част от обичта,
не е любов, щом силно не боли,
след нея даже само мисълта
порой сълзи ще завали.

От радост да изпитваш непрестанно
чувството да си добър, отдаден,
със сърцето и душата постоянно,
да даваш и да получаваш равно.

Не те виня, не ти се сърдя
просто няма как да разбереш,
щом всичко от душата си пропъдил...
след разгром... какво ще събереш.

И някога във тиха вечер
под звуци на испанската китара,
в случайна песен или текст
спомни си притчата ми стара...

Любов е да си предан, да дадеш
на ближния със поглед или жест,
душата му сама да призове,
онази чакана за обич вест.