Послание към надеждата

Тръгнало е времето назад.
Плаче то, дори и да не иска.
Времето е вечен кръговрат.
Ние сме потомците на Плиска.

В своите нелеки съдбини
утрини от злато не видяхме.
Там, където пламъкът гори,
знамето над камъка развяхме.

Може би вървяхме към лъжа.
Може би животът е фантазия.
Може ли – когато се гневя –
пак да изразявам куртоазия?

Нашата химера не узря...
Падна тъмнина и я погълна.
Аз ще я намеря през деня...
Може би надеждата ще зърна.