Тръгнало е времето назад.
Плаче то, дори и да не иска.
Времето е вечен кръговрат.
Ние сме потомците на Плиска.
В своите нелеки съдбини
утрини от злато не видяхме.
Там, където пламъкът гори,
знамето над камъка развяхме.
Може би вървяхме към лъжа.
Може би животът е фантазия.
Може ли – когато се гневя –
пак да изразявам куртоазия? ...