Самодива (Вики)
535 5960
7 jul 2021, 22:56

Послание през времето 

  Poesía
310 4 9

Изпрати ми през времето мисъл за звезден порой,
но звездичка  единствена с моето име наричай.
За пореден път прави вселената остър  завой,
да ни срещне в пространството с някой, до болка различен. 

 

Но не ми говори за любов и за  обща съдба,
не, недей, замълчи – не изричай отново „обичам“.
Нито в дума, ни в стон, би побрала се – знам -  любовта
и кому ли  е нужно, да се мъчиш на глас да я сричаш. 

 

Може би те превзема стремежът  към  кроткия бит,  
към  домашен уют,  тишина и спокойно огнище,
но те често верига са, враг  неочакван и скрит,
който обич превръща  в пустеещо, зло пепелище. 

 

Не очаквай и  нищо не питай, просто в себе си влез
и без страх  посрещни  своя сън,   на духа в огледалото,
да намериш любов,  без  условности, жертви, адрес,
да се слееш дори и за миг с топлината на цялото. 

 

Аз  отдавна съм там – скромен пламък от  огън свещен,
само с поглед докосвай  ме лек, вече думи не чувам.
Ако можеш това, в някой миг, в  някой час, в някой ден
ще ни свърже самият живот. Може би, ще си струва.

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??