Послание през времето
Изпрати ми през времето мисъл за звезден порой,
но звездичка единствена с моето име наричай.
За пореден път прави вселената остър завой,
да ни срещне в пространството с някой, до болка различен.
Но не ми говори за любов и за обща съдба,
не, недей, замълчи – не изричай отново „обичам“.
Нито в дума, ни в стон, би побрала се – знам - любовта
и кому ли е нужно, да се мъчиш на глас да я сричаш.
Може би те превзема стремежът към кроткия бит,
към домашен уют, тишина и спокойно огнище,
но те често верига са, враг неочакван и скрит,
който обич превръща в пустеещо, зло пепелище.
Не очаквай и нищо не питай, просто в себе си влез
и без страх посрещни своя сън, на духа в огледалото,
да намериш любов, без условности, жертви, адрес,
да се слееш дори и за миг с топлината на цялото.
Аз отдавна съм там – скромен пламък от огън свещен,
само с поглед докосвай ме лек, вече думи не чувам.
Ако можеш това, в някой миг, в някой час, в някой ден
ще ни свърже самият живот. Може би, ще си струва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
