10 abr 2014, 11:15

После 

  Poesía » Otra
422 0 2

                             „после ще се отдам на изкуството”

из некролога на Пламен Янкуловски – плевенски художник,                

                             директор на ХГ „Илия Бешков”

 

Обичайте днес, пейте, смейте се, спете

на рамо любимо, плачете, мечтайте.

Дори на врага си вината простете

и нови неща непременно познайте.

 

Прекрасните рози, да, днес миришете.

На слънцето даже вържете  си люлка.

На някой във нужда сега помогнете.

Щастливи в житата гонете светулки.

 

Със вятъра бягайте, грейте с росата.

Надвикайте ехото, птиците чуйте.

Сега се порадвайте на чудесата.

На босия бързо обувки обуйте.                                                                                                                                                                                                                

Недейте отлага за „утре и после”,

че утрето всъщност е много далечно.

Правете го днес и решете въпроса,

недейте забравя – въобще не сме вечни.

 

Че „послето” всъщност е чак след смъртта ни.

Какво е след нея – въобще не се знае...

Кога ще ни стигне, къде ще ни хване...

ТУК и СЕГА СМЕ . И просто ....това е.

 

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Че сме вечни,вечни сме и има безброй доказателства за прераждането на духа.Само че трябва вяра поне колкото синапено зрънце.Ние сме творци на своите вчера,днес и утре.Като изключа тия неточности стихотворението е много истинско и емоционално.Въздействува,вдъхновява,внушава любов към живота!Поздрави!
  • Споделяяяяям!
    Тук и сега! ...без хъкъта-мъкъта
Propuestas
: ??:??