10.04.2014 г., 11:15

После

554 0 2

                             „после ще се отдам на изкуството”

из некролога на Пламен Янкуловски – плевенски художник,                

                             директор на ХГ „Илия Бешков”

 

Обичайте днес, пейте, смейте се, спете

на рамо любимо, плачете, мечтайте.

Дори на врага си вината простете

и нови неща непременно познайте.

 

Прекрасните рози, да, днес миришете.

На слънцето даже вържете  си люлка.

На някой във нужда сега помогнете.

Щастливи в житата гонете светулки.

 

Със вятъра бягайте, грейте с росата.

Надвикайте ехото, птиците чуйте.

Сега се порадвайте на чудесата.

На босия бързо обувки обуйте.                                                                                                                                                                                                                

Недейте отлага за „утре и после”,

че утрето всъщност е много далечно.

Правете го днес и решете въпроса,

недейте забравя – въобще не сме вечни.

 

Че „послето” всъщност е чак след смъртта ни.

Какво е след нея – въобще не се знае...

Кога ще ни стигне, къде ще ни хване...

ТУК и СЕГА СМЕ . И просто ....това е.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Че сме вечни,вечни сме и има безброй доказателства за прераждането на духа.Само че трябва вяра поне колкото синапено зрънце.Ние сме творци на своите вчера,днес и утре.Като изключа тия неточности стихотворението е много истинско и емоционално.Въздействува,вдъхновява,внушава любов към живота!Поздрави!
  • Споделяяяяям!
    Тук и сега! ...без хъкъта-мъкъта

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...