10 апр. 2014 г., 11:15

После

557 0 2

                             „после ще се отдам на изкуството”

из некролога на Пламен Янкуловски – плевенски художник,                

                             директор на ХГ „Илия Бешков”

 

Обичайте днес, пейте, смейте се, спете

на рамо любимо, плачете, мечтайте.

Дори на врага си вината простете

и нови неща непременно познайте.

 

Прекрасните рози, да, днес миришете.

На слънцето даже вържете  си люлка.

На някой във нужда сега помогнете.

Щастливи в житата гонете светулки.

 

Със вятъра бягайте, грейте с росата.

Надвикайте ехото, птиците чуйте.

Сега се порадвайте на чудесата.

На босия бързо обувки обуйте.                                                                                                                                                                                                                

Недейте отлага за „утре и после”,

че утрето всъщност е много далечно.

Правете го днес и решете въпроса,

недейте забравя – въобще не сме вечни.

 

Че „послето” всъщност е чак след смъртта ни.

Какво е след нея – въобще не се знае...

Кога ще ни стигне, къде ще ни хване...

ТУК и СЕГА СМЕ . И просто ....това е.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Че сме вечни,вечни сме и има безброй доказателства за прераждането на духа.Само че трябва вяра поне колкото синапено зрънце.Ние сме творци на своите вчера,днес и утре.Като изключа тия неточности стихотворението е много истинско и емоционално.Въздействува,вдъхновява,внушава любов към живота!Поздрави!
  • Споделяяяяям!
    Тук и сега! ...без хъкъта-мъкъта

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...