Чужди обятия,
утеха- илюзия.
Хиляди мъжки ръце
отскубнаха цвете - делюзия.
Чаршафите смачкани,
белязани с похот.
Мимолетно вплели в телата си
остатъци от плътски желания...
Притворих прозореца...
Пропълзя по прознрачния склон охлювно времето.
Засъхнали, втренчени погледи
разплакаха статуите...
Влачих по пода излишък от спомени.
Мачках и късах парченца усмивки,
събирах разпилените в нищото думи.
Преглътнах надеждата.
Повърнах измамните истини...
Нарязах безмилостно всички дантелени рокли.
Прокудих утехата!
Счупих стъклото.
После...
Знойно се любих със Болката!
18. Ноември 2019г.
© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados