katenstain (Екатерина Глухова) katenstain (Екатерина Глухова)
9 156
19 nov 2019, 17:48

После

678 0 2

Чужди обятия,

утеха- илюзия.
Хиляди мъжки ръце
отскубнаха цвете - делюзия.

 

Чаршафите смачкани,
белязани с похот.
Мимолетно вплели в телата си
остатъци от плътски желания...

 

Притворих прозореца... 
Пропълзя по прознрачния склон охлювно времето.
Засъхнали, втренчени погледи
разплакаха статуите...

 

Влачих по пода излишък от спомени.
Мачках и късах парченца усмивки,
събирах разпилените в нищото думи.

Преглътнах надеждата.
Повърнах измамните истини...
Нарязах безмилостно всички дантелени рокли.
Прокудих утехата!
Счупих стъклото. 

 

После...

 

Знойно се любих със Болката!


18. Ноември 2019г.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0