katenstain (Екатерина Глухова) katenstain (Екатерина Глухова)
9 156
Nov 19, 2019, 5:48 PM

После

677 0 2

Чужди обятия,

утеха- илюзия.
Хиляди мъжки ръце
отскубнаха цвете - делюзия.

 

Чаршафите смачкани,
белязани с похот.
Мимолетно вплели в телата си
остатъци от плътски желания...

 

Притворих прозореца... 
Пропълзя по прознрачния склон охлювно времето.
Засъхнали, втренчени погледи
разплакаха статуите...

 

Влачих по пода излишък от спомени.
Мачках и късах парченца усмивки,
събирах разпилените в нищото думи.

Преглътнах надеждата.
Повърнах измамните истини...
Нарязах безмилостно всички дантелени рокли.
Прокудих утехата!
Счупих стъклото. 

 

После...

 

Знойно се любих със Болката!


18. Ноември 2019г.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0