19.11.2019 г., 17:48 ч.

После 

  Поезия » Любовна, Философска
438 0 2

Чужди обятия,

утеха- илюзия.
Хиляди мъжки ръце
отскубнаха цвете - делюзия.

 

Чаршафите смачкани,
белязани с похот.
Мимолетно вплели в телата си
остатъци от плътски желания...

 

Притворих прозореца... 
Пропълзя по прознрачния склон охлювно времето.
Засъхнали, втренчени погледи
разплакаха статуите...

 

Влачих по пода излишък от спомени.
Мачках и късах парченца усмивки,
събирах разпилените в нищото думи.

Преглътнах надеждата.
Повърнах измамните истини...
Нарязах безмилостно всички дантелени рокли.
Прокудих утехата!
Счупих стъклото. 

 

После...

 

Знойно се любих със Болката!


18. Ноември 2019г.
 

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??