После
Чужди обятия,
утеха- илюзия.
Хиляди мъжки ръце
отскубнаха цвете - делюзия.
Чаршафите смачкани,
белязани с похот.
Мимолетно вплели в телата си
остатъци от плътски желания...
Притворих прозореца...
Пропълзя по прознрачния склон охлювно времето.
Засъхнали, втренчени погледи
разплакаха статуите...
Влачих по пода излишък от спомени.
Мачках и късах парченца усмивки,
събирах разпилените в нищото думи.
Преглътнах надеждата.
Повърнах измамните истини...
Нарязах безмилостно всички дантелени рокли.
Прокудих утехата!
Счупих стъклото.
После...
Знойно се любих със Болката!
18. Ноември 2019г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Глухова Всички права запазени
