10 sept 2005, 8:29

Последен ден

  Poesía
1.3K 0 0
Последен ден.Тази сутрин-
почти като всяка друга късна лятна утрин
събуди го слънцето парещо като летните страсти
но го събуди за сбогом.

Едно умиращо лято,един отлитащ летен спомен.
Една история-
един човен имал всичко,а се чувствал бездомен.
Мечтите са безплатни,безкористни,
а даряват крила.
Приятелите са незаменими,единствени
делят и радост и тъга.
Той нямал мечти.
Той нямал приятели.
Имал пари,
а парите са студени,
безчувствени,
нямат очи
и нямат душа.

Утре пак ще замине,
пак
далеч от наи-светлото.
Но важно нещо разбрал и от душа изкрещял-
Човек е щастлив,само когато сърцето му е богато!

Оранжеви петна забравени от залеза
оставят своя спомен,
после тъжно изпращат
деня и това лято. 




                                               
                                             Пловдив 02/09/2005

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...