Последен ден.Тази сутрин-
почти като всяка друга късна лятна утрин
събуди го слънцето парещо като летните страсти
но го събуди за сбогом.

Едно умиращо лято,един отлитащ летен спомен.
Една история-
един човен имал всичко,а се чувствал бездомен.
Мечтите са безплатни,безкористни,
а даряват крила.
Приятелите са незаменими,единствени
делят и радост и тъга.
Той нямал мечти.
Той нямал приятели.
Имал пари,
а парите са студени,
безчувствени,
нямат очи
и нямат душа.

Утре пак ще замине,
пак
далеч от наи-светлото.
Но важно нещо разбрал и от душа изкрещял-
Човек е щастлив,само когато сърцето му е богато!

Оранжеви петна забравени от залеза
оставят своя спомен,
после тъжно изпращат
деня и това лято. 




                                               
                                             Пловдив 02/09/2005