7 jun 2008, 9:21

Последен изстрел

  Poesía » Otra
660 1 5

Последен изстрел



Последен и сам на бара,
подава последните пари,
стъпкани отвън на тротоара,
умират надежди и мечти.
 


На дъното на ров дълбок
смърди на плесен и мърша,
къс - последният му скок,
мракът страстно го прегръща.



В тъмнината демони пълзят -
грозни, гладни, кръвожадни,
обкръжават го и яростно ръмжат -
озъбени, свирепи, безпощадни.



И зарежда последния патрон
в цевта на студената мечта,
с последен спомен за любов и дом
натиска спусъка на вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс учо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъга едва ли, по-скоро момент на безсилие е това което почувствах аз, но финалът ми харесва,защото е неизбежен
  • Убийствена тъга!!!...
  • На дъното на ров дълбок
    смърди на плесен и мърша,
    къс - последният му скок,
    мракът страстно го прегръща.


    Просто Алекс...
    Споменът винаги е последния патрон и винаги уцелва...
  • Красива тъга
  • Много тъжно звучене, но стиха е разкошен!!!Поздрави!!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...