7 jun 2008, 9:21

Последен изстрел

  Poesía » Otra
662 1 5

Последен изстрел



Последен и сам на бара,
подава последните пари,
стъпкани отвън на тротоара,
умират надежди и мечти.
 


На дъното на ров дълбок
смърди на плесен и мърша,
къс - последният му скок,
мракът страстно го прегръща.



В тъмнината демони пълзят -
грозни, гладни, кръвожадни,
обкръжават го и яростно ръмжат -
озъбени, свирепи, безпощадни.



И зарежда последния патрон
в цевта на студената мечта,
с последен спомен за любов и дом
натиска спусъка на вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс учо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъга едва ли, по-скоро момент на безсилие е това което почувствах аз, но финалът ми харесва,защото е неизбежен
  • Убийствена тъга!!!...
  • На дъното на ров дълбок
    смърди на плесен и мърша,
    къс - последният му скок,
    мракът страстно го прегръща.


    Просто Алекс...
    Споменът винаги е последния патрон и винаги уцелва...
  • Красива тъга
  • Много тъжно звучене, но стиха е разкошен!!!Поздрави!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...