7 июн. 2008 г., 09:21

Последен изстрел

663 1 5

Последен изстрел



Последен и сам на бара,
подава последните пари,
стъпкани отвън на тротоара,
умират надежди и мечти.
 


На дъното на ров дълбок
смърди на плесен и мърша,
къс - последният му скок,
мракът страстно го прегръща.



В тъмнината демони пълзят -
грозни, гладни, кръвожадни,
обкръжават го и яростно ръмжат -
озъбени, свирепи, безпощадни.



И зарежда последния патрон
в цевта на студената мечта,
с последен спомен за любов и дом
натиска спусъка на вечността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс учо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъга едва ли, по-скоро момент на безсилие е това което почувствах аз, но финалът ми харесва,защото е неизбежен
  • Убийствена тъга!!!...
  • На дъното на ров дълбок
    смърди на плесен и мърша,
    къс - последният му скок,
    мракът страстно го прегръща.


    Просто Алекс...
    Споменът винаги е последния патрон и винаги уцелва...
  • Красива тъга
  • Много тъжно звучене, но стиха е разкошен!!!Поздрави!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...