Jun 7, 2008, 9:21 AM

Последен изстрел

  Poetry » Other
658 1 5

Последен изстрел



Последен и сам на бара,
подава последните пари,
стъпкани отвън на тротоара,
умират надежди и мечти.
 


На дъното на ров дълбок
смърди на плесен и мърша,
къс - последният му скок,
мракът страстно го прегръща.



В тъмнината демони пълзят -
грозни, гладни, кръвожадни,
обкръжават го и яростно ръмжат -
озъбени, свирепи, безпощадни.



И зарежда последния патрон
в цевта на студената мечта,
с последен спомен за любов и дом
натиска спусъка на вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъга едва ли, по-скоро момент на безсилие е това което почувствах аз, но финалът ми харесва,защото е неизбежен
  • Убийствена тъга!!!...
  • На дъното на ров дълбок
    смърди на плесен и мърша,
    къс - последният му скок,
    мракът страстно го прегръща.


    Просто Алекс...
    Споменът винаги е последния патрон и винаги уцелва...
  • Красива тъга
  • Много тъжно звучене, но стиха е разкошен!!!Поздрави!!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...