Jun 7, 2008, 9:21 AM

Последен изстрел 

  Poetry » Other
516 1 5

Последен изстрел



Последен и сам на бара,
подава последните пари,
стъпкани отвън на тротоара,
умират надежди и мечти.
 


На дъното на ров дълбок
смърди на плесен и мърша,
къс - последният му скок,
мракът страстно го прегръща.



В тъмнината демони пълзят -
грозни, гладни, кръвожадни,
обкръжават го и яростно ръмжат -
озъбени, свирепи, безпощадни.



И зарежда последния патрон
в цевта на студената мечта,
с последен спомен за любов и дом
натиска спусъка на вечността.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Тъга едва ли, по-скоро момент на безсилие е това което почувствах аз, но финалът ми харесва,защото е неизбежен
  • Убийствена тъга!!!...
  • На дъното на ров дълбок
    смърди на плесен и мърша,
    къс - последният му скок,
    мракът страстно го прегръща.


    Просто Алекс...
    Споменът винаги е последния патрон и винаги уцелва...
  • Красива тъга
  • Много тъжно звучене, но стиха е разкошен!!!Поздрави!!!
Random works
: ??:??