Когато дъждовете уморени от старостта си побелеят, Когато облаците изтощени последната сълза излеят, Когато и водата бърза учудено по пътя спре, Когато думата замръзне преди до друг да се допре, Когато погледа увисне в студен последен сън, Когато гарванчето писне, самотно някъде навън Когато...
Да... тогава ... кой почука
във нощта на моята врата
сън ли бе или луната
правеше си с мен шега ...
а сезоните ги няма
нищо не е последно
в този свят ... Усмивка
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.