14 sept 2008, 9:12

Последен танц

  Poesía » Otra
767 0 6
Последен танц

Свирепата вещица пак ме прегърна,
остри нокти в сърцето ми впи,
черната сянка в душата се върна,
ужасена, светлината се скри.

Стъпкани цветя,
кървави следи,
крачи смъртта,
умират мечти.

Поредна, жестока атака,
поредна битка кипи,
но изморена е вече ръката,
мечът страшно тежи.

И потта на илюзиите уморено изтрих,
смъртта поздравих - поклон, реверанс,
меча пак стиснах и промълвих:
- Хайде, мила - последният танц.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс учо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...