Последен танц
Свирепата вещица пак ме прегърна,
остри нокти в сърцето ми впи,
черната сянка в душата се върна,
ужасена, светлината се скри.
Стъпкани цветя,
кървави следи,
крачи смъртта,
умират мечти.
Поредна, жестока атака,
поредна битка кипи,
но изморена е вече ръката,
мечът страшно тежи.
И потта на илюзиите уморено изтрих,
смъртта поздравих - поклон, реверанс,
меча пак стиснах и промълвих:
- Хайде, мила - последният танц.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс учо Всички права запазени
само дано танца не е последен 