Във душите си пробойни  ще покажем  ли?

Лудоста си кой побъркан е признал?

Примирението с всичко ще  признаем ли?

Може би умът от съвест,  ако бе крещял...

Всеки сменя  сто  лица по  себе си...

Влачи  ги на всеки маскен бал...

Огледало не желае във ръцете си.

Да не види във  душата празен листа  пожълтял...

Със усърдие си  трупаме овации.

И живеем в  свят, във който уж сме ние.

Със илюзите станахме  добри играчи.

Тъпчем съвеста си. Нека в гърч се вие...

Всеки сам за себе си тук знае.

Как на тъмно фалша е събличал...

Как е нямал смелост да покаже,

колко лесно все на думи е обичал...

Съдник има, ако не сега то утре...

Истината с дрипата окъсана...

Закъснява, ала винаги долита...

Нейна  е дори  последната ни дума...