16 abr 2008, 14:18

Последна екзекуция

  Poesía » Civil
751 0 4

 

ПОСЛЕДНА ЕКЗЕКУЦИЯ

 

Съдбата безмилостна

с черна едноока качулка е,

палачът- екзекутор

покрива очите на надеждата,

бездушен изпълнител

на божии премигвания

хладнокръвно вдига

студения инструмент.

Спокойно изчаква

Висшия знак.

 

Настъпва тишина,

последни мигове на

творението,

последно битие преди

мрака на небитието.

 

Хладното острие

изхрущява в леденото

мълчание, изпълнявайки

волята Всевишна

за удоволствие на

тълпата от мракобесници.

Разсича надеждата и

слага край на вярата в

божествената доброта.

 

Остава мрака на

вечното отсъствие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атеист Грешников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ,,Покрива очите на надеждата,,
    Само който
    е гледал
    право в очите
    на безнадежността,
    само той знае
    колко е страшен
    погледът и...
  • Браво, Грешник!
    Харесвам да чета такива стихове!
  • Последна за екзекутирания,
    поредна за екзекутора
    и банално скучна за съдията!

    Всички сме работници на това поле. Едни копаят гробове
    други крачат безгрижно из него и току запълнят някои трап!

    Така е!
  • Последна за кого?На някого това му е работата...
    Поздрав за стиха!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...