Apr 16, 2008, 2:18 PM

Последна екзекуция

  Poetry » Civic
747 0 4

 

ПОСЛЕДНА ЕКЗЕКУЦИЯ

 

Съдбата безмилостна

с черна едноока качулка е,

палачът- екзекутор

покрива очите на надеждата,

бездушен изпълнител

на божии премигвания

хладнокръвно вдига

студения инструмент.

Спокойно изчаква

Висшия знак.

 

Настъпва тишина,

последни мигове на

творението,

последно битие преди

мрака на небитието.

 

Хладното острие

изхрущява в леденото

мълчание, изпълнявайки

волята Всевишна

за удоволствие на

тълпата от мракобесници.

Разсича надеждата и

слага край на вярата в

божествената доброта.

 

Остава мрака на

вечното отсъствие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атеист Грешников All rights reserved.

Comments

Comments

  • ,,Покрива очите на надеждата,,
    Само който
    е гледал
    право в очите
    на безнадежността,
    само той знае
    колко е страшен
    погледът и...
  • Браво, Грешник!
    Харесвам да чета такива стихове!
  • Последна за екзекутирания,
    поредна за екзекутора
    и банално скучна за съдията!

    Всички сме работници на това поле. Едни копаят гробове
    други крачат безгрижно из него и току запълнят някои трап!

    Така е!
  • Последна за кого?На някого това му е работата...
    Поздрав за стиха!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...