12 dic 2008, 10:27

Последна гара

  Poesía
1.1K 0 6



ПОСЛЕДНА ГАРА

 

Вятърът изгони

жълтото от клоните.

Претърколиха се

сезоните

по стръмнината

на живота ми.

На крачка съм

от  зимата.

Перонът на надеждата ми

опустя.

Във влака съм,

по пътя към тунела.

На следващата гара

посрещачите са много -

всички от рода

заминали си преди време.

Светло или тъмно ще е,

аз  не зная.

Кой сезон ще отнеса

в безкрая?

Нали след зимата

отново идва пролетта.

Дали ме чака Рая,

Любов и Светлина?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...