12.12.2008 г., 10:27

Последна гара

1.1K 0 6



ПОСЛЕДНА ГАРА

 

Вятърът изгони

жълтото от клоните.

Претърколиха се

сезоните

по стръмнината

на живота ми.

На крачка съм

от  зимата.

Перонът на надеждата ми

опустя.

Във влака съм,

по пътя към тунела.

На следващата гара

посрещачите са много -

всички от рода

заминали си преди време.

Светло или тъмно ще е,

аз  не зная.

Кой сезон ще отнеса

в безкрая?

Нали след зимата

отново идва пролетта.

Дали ме чака Рая,

Любов и Светлина?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиана Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...