ПОСЛЕДНА ГАРА
Вятърът изгони
жълтото от клоните.
Претърколиха се
сезоните
по стръмнината
на живота ми.
На крачка съм
от зимата.
Перонът на надеждата ми
опустя.
Във влака съм,
по пътя към тунела.
На следващата гара
посрещачите са много -
всички от рода
заминали си преди време.
Светло или тъмно ще е,
аз не зная.
Кой сезон ще отнеса
в безкрая?
Нали след зимата
отново идва пролетта.
Дали ме чака Рая,
Любов и Светлина?
© Илиана Петрова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
