ПОСЛЕДНА ГАРА
Вятърът изгони
жълтото от клоните.
Претърколиха се
сезоните
по стръмнината
на живота ми.
На крачка съм
от зимата.
Перонът на надеждата ми
опустя.
Във влака съм,
по пътя към тунела.
На следващата гара
посрещачите са много -
всички от рода
заминали си преди време.
Светло или тъмно ще е,
аз не зная.
Кой сезон ще отнеса
в безкрая?
Нали след зимата
отново идва пролетта.
Дали ме чака Рая,
Любов и Светлина?
© Илиана Петрова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
