ПОСЛЕДНА ГАРА
Вятърът изгони
жълтото от клоните.
Претърколиха се
сезоните
по стръмнината
на живота ми.
На крачка съм
от зимата.
Перонът на надеждата ми
опустя.
Във влака съм,
по пътя към тунела.
На следващата гара
посрещачите са много -
всички от рода
заминали си преди време.
Светло или тъмно ще е,
аз не зная.
Кой сезон ще отнеса
в безкрая?
Нали след зимата
отново идва пролетта.
Дали ме чака Рая,
Любов и Светлина?
© Илиана Петрова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
