3 may 2006, 13:53

Последна грешка

  Poesía
1.5K 1 1
Навел си виновно глава,
склонил си я чак до самата земя.
По всичко личи, че признаваш своята вина.
Но достатачно ли е това,
достатачно ли е за да ти простя?
Не е ли късно за това,
не е ли късно да простя?
Но и да простя какво ще стане след това?
Ти ще продалжаваш да грешиш, без да ме щадиш,
аз ще прощавам след това и така до края на света.
Възможно е да се поправиш и грешките в миналото да оставиш,
възможно е и ето, за това, аз ще ти простя.
Аз зная - човешко е да се греши,
но на теб ти стана навик, разбери.
И нека последна грешка е това,
защото следващата няма да простя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...