Навел си виновно глава,
склонил си я чак до самата земя.
По всичко личи, че признаваш своята вина.
Но достатачно ли е това,
достатачно ли е за да ти простя?
Не е ли късно за това,
не е ли късно да простя?
Но и да простя какво ще стане след това?
Ти ще продалжаваш да грешиш, без да ме щадиш,
аз ще прощавам след това и така до края на света.
Възможно е да се поправиш и грешките в миналото да оставиш,
възможно е и ето, за това, аз ще ти простя.
Аз зная - човешко е да се греши,
но на теб ти стана навик, разбери.
И нека последна грешка е това,
защото следващата няма да простя.