Тази сляпа любов може би е последна,
в която изричат нежни думи със плам.
Но страхът, че след нея ще е кухо и празно,
ги изпълва със болка и мъничко срам,
че звънят сто камбани любовни в съня им,
че отекват навред, че оставят следа.
Омагьосващи, жадни до края остават.
Утолява ги само мисълта за... смъртта.
Та когато си тръгват, да могат да кажат:
"Преживял съм голямата, страстна любов.
Не напразно вървял съм. Срещнах душата.
Половинката моя... за следващ живот!"