Ти си моя последна любов,
Моят пристан и крехка надежда.
Ти си спомен от минал живот,
изкървял и намерил утеха.
Във море от напразни мечти
съм се давела някога бавно.
Носех кръстове, носех вини
и умирах напразно стократно.
Няма как – този свят е жесток,
притаен в дъх на огнена лава,
скрит зад маска на някакъв бог
дар отровен на всекиго дава. ...