Последна любов
Ти си моя последна любов,
Моят пристан и крехка надежда.
Ти си спомен от минал живот,
изкървял и намерил утеха.
Във море от напразни мечти
съм се давела някога бавно.
Носех кръстове, носех вини
и умирах напразно стократно.
Няма как – този свят е жесток,
притаен в дъх на огнена лава,
скрит зад маска на някакъв бог
дар отровен на всекиго дава.
Но откакто си тук, две ръце
ме спасиха от всяко безсъние.
Извървях тежък път, но до днес
е забравено всяко безумие.
Остани си такъв, доживот
не желая любови да срещам.
Ти си всичко – и обич, и бог.
И единствена моя надежда.
© Diamonique All rights reserved.
