11 dic 2005, 1:43

Последна молба

  Poesía
874 0 0

Последна молба,

отправя моята душа.

Последна молба,

преди да настъпи смъртта.

Умира самотно,

моето сърце.

Умира безпомощно,

като малко дете.

И затварят се моите очи,

умират сами,

пълни със сълзи.

И не искам да призная сега,

колко много боли,

и как живота жестоко мен рани.

Ала до кога ще бъде така,

До кога ще се крия от света.

явно ще чакам до като умра,

да ме погали някой нежно с ръка.

Но май никой не разбра,

че една е моята молба,

да прегърна своята приятелка добра.

Защото единствено тя,

може да излекува болката.

И гасне само моето сърце,

потъва самотно в нощта,

като кораб в дълбоко море,

под самотно звездно небе.

И така продължава да чака смъртта,

самотна моята душа,

без да каже на света,

моята последна молба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...