11 dic 2005, 1:43

Последна молба

  Poesía
878 0 0

Последна молба,

отправя моята душа.

Последна молба,

преди да настъпи смъртта.

Умира самотно,

моето сърце.

Умира безпомощно,

като малко дете.

И затварят се моите очи,

умират сами,

пълни със сълзи.

И не искам да призная сега,

колко много боли,

и как живота жестоко мен рани.

Ала до кога ще бъде така,

До кога ще се крия от света.

явно ще чакам до като умра,

да ме погали някой нежно с ръка.

Но май никой не разбра,

че една е моята молба,

да прегърна своята приятелка добра.

Защото единствено тя,

може да излекува болката.

И гасне само моето сърце,

потъва самотно в нощта,

като кораб в дълбоко море,

под самотно звездно небе.

И така продължава да чака смъртта,

самотна моята душа,

без да каже на света,

моята последна молба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....