Dec 11, 2005, 1:43 AM

Последна молба 

  Poetry
700 0 0

Последна молба,

отправя моята душа.

Последна молба,

преди да настъпи смъртта.

Умира самотно,

моето сърце.

Умира безпомощно,

като малко дете.

И затварят се моите очи,

умират сами,

пълни със сълзи.

И не искам да призная сега,

колко много боли,

и как живота жестоко мен рани.

Ала до кога ще бъде така,

До кога ще се крия от света.

явно ще чакам до като умра,

да ме погали някой нежно с ръка.

Но май никой не разбра,

че една е моята молба,

да прегърна своята приятелка добра.

Защото единствено тя,

може да излекува болката.

И гасне само моето сърце,

потъва самотно в нощта,

като кораб в дълбоко море,

под самотно звездно небе.

И така продължава да чака смъртта,

самотна моята душа,

без да каже на света,

моята последна молба.

© Владимир Петков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??