27 nov 2008, 11:31

Последна молба

1.1K 0 0
Последна молба

Знаеш ли от кое най-силно боли ме?
От това, че те обичам, имам чувства силни.
Знаеш ли защо будувам в нощите?
Защото боли ме разбитото ми сърце.

Знаеш ли защо съм такава сега?
Защото всячески се опитвам да продължа,
да не мисля за теб, да не ме интересуваш,
ала мисля за теб и всичко твое ме вълнува.

Всяка твоя дума болка ми носи,
забива нож в сърцето ми и сякаш за още прося,
защото от теб не мога да се отрека -
така си заседнал в мойта душа.

Убиваш ме леко, малко по малко.
Не мога да спя, ям все по-малко.
Не мога да дишам и да живея.
Живота ме трови, за смъртта почнах аз да копнея.

Последна молба към тебе отправям,
ако си ме обичал нявга, тогава,
убий ме бързо, стига ме мъчи
или забрави за мен, позволи ми да бъда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....