27 нояб. 2008 г., 11:31

Последна молба

1.1K 0 0
Последна молба

Знаеш ли от кое най-силно боли ме?
От това, че те обичам, имам чувства силни.
Знаеш ли защо будувам в нощите?
Защото боли ме разбитото ми сърце.

Знаеш ли защо съм такава сега?
Защото всячески се опитвам да продължа,
да не мисля за теб, да не ме интересуваш,
ала мисля за теб и всичко твое ме вълнува.

Всяка твоя дума болка ми носи,
забива нож в сърцето ми и сякаш за още прося,
защото от теб не мога да се отрека -
така си заседнал в мойта душа.

Убиваш ме леко, малко по малко.
Не мога да спя, ям все по-малко.
Не мога да дишам и да живея.
Живота ме трови, за смъртта почнах аз да копнея.

Последна молба към тебе отправям,
ако си ме обичал нявга, тогава,
убий ме бързо, стига ме мъчи
или забрави за мен, позволи ми да бъда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...