27 нояб. 2008 г., 11:31

Последна молба

1.1K 0 0
Последна молба

Знаеш ли от кое най-силно боли ме?
От това, че те обичам, имам чувства силни.
Знаеш ли защо будувам в нощите?
Защото боли ме разбитото ми сърце.

Знаеш ли защо съм такава сега?
Защото всячески се опитвам да продължа,
да не мисля за теб, да не ме интересуваш,
ала мисля за теб и всичко твое ме вълнува.

Всяка твоя дума болка ми носи,
забива нож в сърцето ми и сякаш за още прося,
защото от теб не мога да се отрека -
така си заседнал в мойта душа.

Убиваш ме леко, малко по малко.
Не мога да спя, ям все по-малко.
Не мога да дишам и да живея.
Живота ме трови, за смъртта почнах аз да копнея.

Последна молба към тебе отправям,
ако си ме обичал нявга, тогава,
убий ме бързо, стига ме мъчи
или забрави за мен, позволи ми да бъда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...