25 jul 2018, 16:48

Последна надежда

  Poesía
571 3 5

Полуживот - 
виси на косъм,
а се е вкопчил 
във палтото си;
а то пък - 
виснало, до скъсване
над пропастта,
а тя - дълбока.

 

Полуусмивка -
на лицето ти,
а то отдавна 
се е сгърчило,
а бръчките пък -
вкаменили се,
като сърцето ти,
а то - изтъркано.

 

Полунадежда -
във писмата ти,
че ще живееш,
според джипито,
а то пък взело, 
че заминало,
в чужбина да лекува
живите.

 

Така че, стягай си
парцалите!
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...