Последна нощ
в стаята тъмна, студена,
напомняща ми за твоята душа.
Чакам аз моето избавление,
виждам своето спасение,
ножът остър чака своето проявление.
Виждам светлина искряща
от неговото острие блестящо,
помислям си, че това ще е
жадуваното спасение или може би
лошо провинение.
Замислям се отново, но не, вече е решено,
край на мъките, болките и всичко, което ти си ми причинила.
Усещам как той пронизва моето сърце,
проникващ като бръснач през кадифе.
Последен вик издавам аз
и в този миг моето тяло пада на земята,
но душата, душата се рее из небесата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Атанасов Todos los derechos reservados