5 dic 2008, 7:37

Последна нощ

  Poesía » Otra
532 0 0
Отчаян стоя в нощта
в стаята тъмна, студена,
напомняща ми за твоята душа.

Чакам аз моето избавление,
виждам своето спасение,
ножът остър чака своето проявление.

Виждам светлина искряща
от неговото острие блестящо,
помислям си, че това ще е
жадуваното спасение или може би
лошо провинение.

Замислям се отново, но не, вече е решено,
край на мъките, болките и всичко, което ти си ми причинила.
Усещам как той пронизва моето сърце,
проникващ като бръснач през кадифе.

Последен вик издавам аз
и в този миг моето тяло пада на земята,
но душата, душата се рее из небесата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...