Отчаян стоя в нощта
в стаята тъмна, студена,
напомняща ми за твоята душа.
Чакам аз моето избавление,
виждам своето спасение,
ножът остър чака своето проявление.
Виждам светлина искряща
от неговото острие блестящо,
помислям си, че това ще е
жадуваното спасение или може би
лошо провинение.
Замислям се отново, но не, вече е решено, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse