5 dic 2008, 7:37

Последна нощ

  Poesía » Otra
529 0 0
Отчаян стоя в нощта
в стаята тъмна, студена,
напомняща ми за твоята душа.

Чакам аз моето избавление,
виждам своето спасение,
ножът остър чака своето проявление.

Виждам светлина искряща
от неговото острие блестящо,
помислям си, че това ще е
жадуваното спасение или може би
лошо провинение.

Замислям се отново, но не, вече е решено,
край на мъките, болките и всичко, което ти си ми причинила.
Усещам как той пронизва моето сърце,
проникващ като бръснач през кадифе.

Последен вик издавам аз
и в този миг моето тяло пада на земята,
но душата, душата се рее из небесата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...