Отчаян стоя в нощта
в стаята тъмна, студена,
напомняща ми за твоята душа.
Чакам аз моето избавление,
виждам своето спасение,
ножът остър чака своето проявление.
Виждам светлина искряща
от неговото острие блестящо,
помислям си, че това ще е
жадуваното спасение или може би
лошо провинение.
Замислям се отново, но не, вече е решено, ...