Извадих овехтелите обувки,
съвсем обикновена рокля сложих,
през рамото преметнах стара чанта
и никакви усилия не вложих.
Не исках да изглеждам нагласена
за тази среща изтерзана.
От мен ти тръгна си безмълвно,
сега пак искаш да сме двама.
Вървя, прехвърлям през ума си,
онези няколко години,
в които заедно планове крояхме
и искахме света да покориме.
Какво се случи, тъй и не научих,
а вече и не ме интересува.
Сега вървя към теб без капка чувство,
ще те изслушам и ще си отида.
Ти чакаш ме на „наш‘то място“,
премрежил поглед, както преди време.
Но аз сега съм друга, разбери ме –
не ми влияеш никак, остави ме.
Сега засипваш ме със думи -
аз тях копнеех някога да слушам.
За мен си само купчина албуми,
без теб съм по-добре и вече дишам.
Със тебе сме на два различни бряга,
дори реката е различна,
сърцето съм закърпила отдавна,
без теб превърнах се във личност.
П.П.
21.08.2014г.
© Преслава Петкова Todos los derechos reservados