Patrizzia (Надежда Ангелова)
2054 18120
5 dic 2022, 9:38

Последната бира 

  Poesía » Filosófica
671 4 10

По пътека каква ще вървим, щом очите нерзящи,
виждат пътя назад, но в мъгла ни е пътя напред?
Съвестта по сърцата корави безпомощно дращи,
но сме роби на висшето его и новия ред.

 

Откъде ли се питам стотици гурута се вземат?
Аз ли само останах добър, архаичен и прост?
И дали съм наивен с доспехите, пиката, шлема,
дон Кихот съм – от време отминало някакво гост.

 

Санчо мой, да ти кажа не искам дори да разбирам,
как живеят – лъжливо набожни, фалшиво добри.
Дай, приятелю мой, да изпием последната бира,
после вятърни мелници, друже за нас намерѝ...

 

Че живота такъв колко струва? Я виж Дулсинея -
яха чичко-паричко и има си джип, силикон,
ако искаш  върви си ти... И бъди като нея,
само падна ли аз, то застреляй ми верния кон.

 

 


 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Казва ли ти някой, Красе? Поздравявам те с любима песничка, сенсей.
    https://youtu.be/QWJxvX9wSZ0
  • Както е казал един стар умен човек /отново не казвам име от скромност/: надеждата умира последна, надяващите се - първи.".
  • Случва се, гледаш човека, лъже в очите- нишан:
    чисти, разбрани и светли – лъже съвсем от душа.
    Става съвсем неудобно, мъчно ти става едно,
    фалшът прелива от обич, дъвкано вече сено.
    Питат очите на слепите кой е виновен обаче -
    клета ли е кобилата или са куци ездачите?...
  • Благодаря ви! Ники, надеждата умира последна. Няма да се даваме! Сенсей! Момичета!
  • :... но в мъгла ни е пътя напред" ... Мъгла, обрала политическите цветове, дори повече от тези на дъгата и ... пак сивее! Отчайващо фалшиви герои ... А ти си точно на пулса! Поздрав за силния стих, Наде!
  • Много сполучливо! И този финал! ❤
  • Останала ми е едничката надежда, че някога там някъде напред в годините нещата в България ще се оправят, но дотогава аз ще съм паднал. Поздрав за написаното, Наде!
  • И моята душа се разпозна..😒
    Невероятна си, Наде.
  • Последна бира, защото минахме на вино...
    Чудесно! Наздраве!
    А Дулсинея
    и нея...
    Таковата...
    Входираха
    в дневния ред...
    И - Дон Кихот
    с копието
    напред...
  • Ех, Наденце!💞 Бих искала аз да съм го написала! Толова ми е близко, излязло сякаш от мен това стихотворение! Срещаме непрекъснато хора, които живеят "лъжливо набожни, фалшиво добри", много станаха и сестрите на Дулсинея, която "яха чичко паричко и има си джип, силикон". В лъжлив свят живеем, а честността не е на почит, Наде...
Propuestas
: ??:??