Последната бира
По пътека каква ще вървим, щом очите нерзящи,
виждат пътя назад, но в мъгла ни е пътя напред?
Съвестта по сърцата корави безпомощно дращи,
но сме роби на висшето его и новия ред.
Откъде ли се питам стотици гурута се вземат?
Аз ли само останах добър, архаичен и прост?
И дали съм наивен с доспехите, пиката, шлема,
дон Кихот съм – от време отминало някакво гост.
Санчо мой, да ти кажа не искам дори да разбирам,
как живеят – лъжливо набожни, фалшиво добри.
Дай, приятелю мой, да изпием последната бира,
после вятърни мелници, друже за нас намерѝ...
Че живота такъв колко струва? Я виж Дулсинея -
яха чичко-паричко и има си джип, силикон,
ако искаш върви си ти... И бъди като нея,
само падна ли аз, то застреляй ми верния кон.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Момичета!
