geni24 (Евгения Георгиева)
202 615
26 mar 2016, 10:41

Последната гара 

  Poesía » De amor
438 0 13

 

Последната гара

И последната кръв от лицето се дръпна,
бе живял, беше минал през Ад и преди,
но защо ли сега вляво дяволска тръпка
сякаш рови със огнени нокти бразди.

Пак запали по навик проклета цигара,
дръпна жадно, в гърдите му мъка зави,
бе пристигнал и слязъл на своята гара,
на последната гара, в миг затвори очи.

Чу морето и тихия шум на вълните.
Аромат от годините толкоз познат...
мисълта да брои, да брои бавно дните,
го гневеше, тежеше, като камък на врат.

Стана бавно, полека, брегът го зовеше,
с нежен зов на вълшебница, спряла нощта 
и закрачи той сам, от любов го болеше,
тръгнал бе да се срещне с любима жена.

Беше нощ, някак бледа, прозрачно-студена,
нощ в която се раждат и нови звезди,
а водата унила, от болката тъжно смутена,
скръбно пиеше сoлените мъжки сълзи.
 

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??