Последната гара
И последната кръв от лицето се дръпна,
бе живял, беше минал през Ад и преди,
но защо ли сега вляво дяволска тръпка
сякаш рови със огнени нокти бразди.
Пак запали по навик проклета цигара,
дръпна жадно, в гърдите му мъка зави,
бе пристигнал и слязъл на своята гара,
на последната гара, в миг затвори очи.
Чу морето и тихия шум на вълните.
Аромат от годините толкоз познат...
мисълта да брои, да брои бавно дните, ...