danisab (Ниела Вон)
214 312
12 jun 2008, 17:32

Последната капка достойнство 

  Poesía » Civil
903 0 12

 

(Има  хиляди жени, които  поради  някакви причини са малтретирани от мъжете  до себе си, заблуждавайки се, че последните  ще се променят към добро. Има един път - и той е  достойството да си  тръгнат САМИ.)

 

Трогателно е, казваш, да поплача

с причина, водеща към теб.

Да се укоря по свой си начин -

неуклончиво свиреп...

Да ме гледаш разлюляна,

на парцалени петна,

как се връщам - нощна смяна,

да работя за греха.

Да ме будиш присвоена

от разшитите ти дни,

в техните минути наслоена,

с капещи по твоя гръб сълзи...

Трогателно е, казваш, да съм малка

на кокилите пред твоя ръст.

Стига ти да съм близалката...

А щом размахаш пръст

да гася на нула моята,

тъпкана до лъснатост, душа.

Да се дрогира твоята...

С приспивно хапче - съвестта...

Трогателно е, казваш, да поплача,

утрото сама ще избера, ти - не!

Достойнството - последен начин -

е да спра да съм на колене...

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??