12 jun 2008, 17:32

Последната капка достойнство

  Poesía » Civil
1.1K 0 12

 

(Има  хиляди жени, които  поради  някакви причини са малтретирани от мъжете  до себе си, заблуждавайки се, че последните  ще се променят към добро. Има един път - и той е  достойството да си  тръгнат САМИ.)

 

Трогателно е, казваш, да поплача

с причина, водеща към теб.

Да се укоря по свой си начин -

неуклончиво свиреп...

Да ме гледаш разлюляна,

на парцалени петна,

как се връщам - нощна смяна,

да работя за греха.

Да ме будиш присвоена

от разшитите ти дни,

в техните минути наслоена,

с капещи по твоя гръб сълзи...

Трогателно е, казваш, да съм малка

на кокилите пред твоя ръст.

Стига ти да съм близалката...

А щом размахаш пръст

да гася на нула моята,

тъпкана до лъснатост, душа.

Да се дрогира твоята...

С приспивно хапче - съвестта...

Трогателно е, казваш, да поплача,

утрото сама ще избера, ти - не!

Достойнството - последен начин -

е да спра да съм на колене...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми ... силен стих !
  • "Да ме будиш присвоена

    от разшитите ти дни,

    в техните минути наслоена,"

    Мълча...

  • Наполитано,Ananke, аз съм повдигнала завесата само на сцена, където жената е била жертвата. Сигурно има и мъже в подобни ситуации, но там нещата стоя другояче мисля...
  • Мълчание!!!
  • А бе аз знам, че от хубавото никой не бяга и при лошото никой не стои. Ама щом си рекла така ще да е... някак! Че и от другата страна на барикадата има мъже, които се чувстват така, та които и да са в това положение трябва да кажат >>>> "майната ти" и да намерят своя път.
    Няма лошо - харесах!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...