Последната капка достойнство
(Има хиляди жени, които поради някакви причини са малтретирани от мъжете до себе си, заблуждавайки се, че последните ще се променят към добро. Има един път - и той е достойството да си тръгнат САМИ.)
Трогателно е, казваш, да поплача
с причина, водеща към теб.
Да се укоря по свой си начин -
неуклончиво свиреп...
Да ме гледаш разлюляна,
на парцалени петна,
как се връщам - нощна смяна,
да работя за греха.
Да ме будиш присвоена
от разшитите ти дни,
в техните минути наслоена,
с капещи по твоя гръб сълзи...
Трогателно е, казваш, да съм малка
на кокилите пред твоя ръст.
Стига ти да съм близалката...
А щом размахаш пръст
да гася на нула моята,
тъпкана до лъснатост, душа.
Да се дрогира твоята...
С приспивно хапче - съвестта...
Трогателно е, казваш, да поплача,
утрото сама ще избера, ти - не!
Достойнството - последен начин -
е да спра да съм на колене...
© Ниела Вон All rights reserved.
