6 feb 2016, 21:00  

Последната на Последния

461 0 1

Ние с тебе не бързаме.
Дните ни са броени.
Като глътки вода са в манерка
на някой пустинник,
като капки живот - в обречено
с тумори време,
като глюкозата в банка,
която ни вливат в системи с усмивка.

 

Предизвестен ни е края ни,
толкова пъти препъвал
уморените ни обувки
с изпокъсани връзки и фортове.

 

Не, не бързаме.
За мен ти си Последният.
Последната съм за тебе.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Публикувано в "Литературен свят" бр. 103, февруари 2018

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...