6 feb 2016, 21:00  

Последната на Последния

462 0 1

Ние с тебе не бързаме.
Дните ни са броени.
Като глътки вода са в манерка
на някой пустинник,
като капки живот - в обречено
с тумори време,
като глюкозата в банка,
която ни вливат в системи с усмивка.

 

Предизвестен ни е края ни,
толкова пъти препъвал
уморените ни обувки
с изпокъсани връзки и фортове.

 

Не, не бързаме.
За мен ти си Последният.
Последната съм за тебе.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Публикувано в "Литературен свят" бр. 103, февруари 2018

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...