Последната на Последния
Ние с тебе не бързаме.
Дните ни са броени.
Като глътки вода са в манерка
на някой пустинник,
като капки живот - в обречено
с тумори време,
като глюкозата в банка,
която ни вливат в системи с усмивка.
Предизвестен ни е края ни,
толкова пъти препъвал
уморените ни обувки
с изпокъсани връзки и фортове.
Не, не бързаме.
За мен ти си Последният.
Последната съм за тебе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
