10 ene 2015, 17:45

Последната надежда 

  Poesía
447 0 6

Ад!
Камбаните звънят!
Тържествено!
Идва краят на една епоха! -
В това да изгориш
Надежда, Вяра и Любов...
има нещо толкова божествено!
Времето потъна в пепел,
горест и нетърсено грехопадение,
щастлива мъка...
в тъканта му вече няма брод
душата вие...сълзата и крещи...
забравила човешкия си род
а ангелският хор мълчи -
не е родено Злото в Ада
ражда се в човешкото сърце...
и се отглежда с много обич
от същите внимателни ръце...

 

Звъни камбаната!
Тържествено!
Последната Надежда спира!
Пред Райската Врата!
Къде е тука драмата?!...
Живота и на трите откупува
със своята душа...

 

... и Феникса възкръсна!
Без крила!
Осъден!
(безнадеждно)
Да се рови!
Цял живот!
Във пепелта
(покрила въглени
от недолюбени сърца)

... тогава Бог отрони
най-човешката сълза!

 

Жени Иванова

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • abagar (Васил Бориславов), voda (Елица Ангелова), Eia (Росица Танчева):
    Васил, Ели, Роси, благодаря ви от сърце, че сте оставили коментар. Много благодаря!
  • Въздействаща творба!
  • Хубаво!
    Особено ме впечатли образът "щастлива мъка".
  • !!!
  • milkokanchev62 (Милко Кънчев): благодаря, приятелю, че се отби честита нова година и тук
  • И в мрак и пепел ражда се надежда.. ръце - внимателни.. Поздравления, Жени
Propuestas
: ??:??