18 ago 2010, 21:10

Последната песен

  Poesía » Otra
1K 0 1

Последната песен


По повърхността на океана се виждаха отблясъци,

слънчевите лъчи си играеха с водите му,

то нежно галеше брега, златистите си пясъци,

а те наивно се смееха на шегите му.

Там някъде, където то докосваше света,

имаше един самотен залив,

там мечтите улавяха песента,

а едно самотно момиче наблюдаваше всеки прилив.

То се бе научило да разбира шепота на вълните,

беше се научило да пее на езика на вятъра,

слушаше внимателно мелодията на птиците

и не усещаше как стремглаво пропадаше в тъмнината, в кратера.

Светът се въртеше, а то... просто  си седеше там,

наблюдавайки  го отстрани, отдалече,

може би за да не се нарани, да пострада - не знам,

но си пропиляваше живота, живота на едно човече.

Тя постепено се предаваше, умираше,

не искаше да повярва, че животът не е лесен,

а океанът да й нашепва продължаваше

тази своя, тъжна, последна песен... 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...