18 авг. 2010 г., 21:10

Последната песен

1K 0 1

Последната песен


По повърхността на океана се виждаха отблясъци,

слънчевите лъчи си играеха с водите му,

то нежно галеше брега, златистите си пясъци,

а те наивно се смееха на шегите му.

Там някъде, където то докосваше света,

имаше един самотен залив,

там мечтите улавяха песента,

а едно самотно момиче наблюдаваше всеки прилив.

То се бе научило да разбира шепота на вълните,

беше се научило да пее на езика на вятъра,

слушаше внимателно мелодията на птиците

и не усещаше как стремглаво пропадаше в тъмнината, в кратера.

Светът се въртеше, а то... просто  си седеше там,

наблюдавайки  го отстрани, отдалече,

може би за да не се нарани, да пострада - не знам,

но си пропиляваше живота, живота на едно човече.

Тя постепено се предаваше, умираше,

не искаше да повярва, че животът не е лесен,

а океанът да й нашепва продължаваше

тази своя, тъжна, последна песен... 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...