Последната песен без любов...
Последната песен без любов...
Никога не съм искала да те намеря,
знаеш добре, че не съм те търсила.
Но просто в мига когато те погледна,
тъй лесно за себе си забравям аз...
Не исках да се влюбвам, не искам,
ако тази любов, сама ще изобретя...
Толкова лесно беше така да полетя...
и тъй трудно да разбера че падам...
Не искам сърцето ми само да обича,
не искам да се изгубиш в несподеление,
не искам да те затворя така в клетка...,
искам птичето да полети наистина...
Сърцето му да бъде цяло и отдадено...,
когато се влюби, когато полети натам...
Искам, когато се влюби сърцето ми...
да може да сподели с някого от щастието си...
Това е последната ни несподелена песен...
Искам да открием щастието каквото е...
Уморих се от това, а знам че и ти също...
да се влюбваме сами, а не в любовта...
Толкова много мигове ти споделих с песни,
а ти не чу нищо, сърцето си за мен не отвори...
Това е последната ни несподелена песен,
сърцето ни знае само коя е истинската любов...
По пътя си ще срещнем и двамата знаем
не само един свят създаден от тръни...,
но ако обичаме някого със сърцето си...
над тях ще полетим, открили себе си...
Това е последната ни несподелена песен.
Умори се вече то от бодлите без цветя.
Дори страха да изкрещи със всичко сили,
сърцето си ще последвам, а знам че и ти...
И преди да си тръгна, ще ти споделя...
Никога не съм обичала някого така...
и не искам да те забрявям, не искам...
да забравя как открихме пътя към сърцето...
Това е последната ни несподелена песен...
Искам да открием щастието каквото е...
Уморих се от това, а знам че и ти също...
да се влюбваме сами, а не в любовта...
Толкова много мигове ти споделих с песни,
а ти не чу нищо, сърцето си за мен не отвори...
Това е последната ни несподелена песен,
сърцето ни знае само коя е истинската любов...
Не искам сърцето ми само да обича,
не искам да се изгубиш в несподеление...,
не искам да те затворя в клетката и теб...,
искам птичето да полети наистина...
Сърцето му да бъде цяло и отдадено...
когато се влюби, да полети и да запее...
Сърцето пее, когато срещне любовта
че има живот, който да и отдаде завинаги...
По пътя си ще срещнем и двамата знаем
не само един свят създаден от тръни...
но ако обичаме някого със сърцето си...
над тях ще полетим, открили себе си...
И преди да си тръгна, ще ти споделя...
Никога не съм обичала някого така...
и няма да те забрявя, няма да те забравя...
няма да забравя, че открих любовта...
Благодаря ти,
че откривам всеки ден как обича сърцето...
Благодаря ти,
че откривам тази любов, която пее вечно
която иска да ни открива,
която иска да ни срещне,
която е свободна и лети...
която обича както обича сърцето...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados
Поздрави!
